За възрастния
Периоди на преход, криза и промяна
Има периоди в живота, които не се преживяват като плавна промяна, а като загуба и разпад на нещо, което дотогава е било част от представата ни за самите нас. Преходи като съзряване, напускане и завръщане, поемане на нови роли, срещи и раздели оставят следи в характера и начина, по който се свързваме с другите.
Криза, стрес, психична травма
- Стресовите реакции мобилизират ресурсите на организма и в определени граници ни подготвят за действие и посрещане на предизвикателствата.
- Източник на стрес могат да бъдат, както конкретни събития, така и условията на средата. Напрежение и неудовлетвореност възникват, както при прекомерна стимулация, така и при продължителна монотонност и липса на разнообразие.
- Продължителният стрес е възможно да доведе до изчерпване, промени в настроението и усещане за безизходица. Криза настъпва, когато обичайните начини за справяне вече не осигуряват достатъчно опора.
- Продължителното несъответствие между потребностите и възможностите на средата задълбочава кризата. Нещо добро, което не се е случило; нещо лошо, което се е случило. Вътрешният отклик на преживяното може да продължи да отеква и да издълбава трайна следа - травма.
- Психичната травма като вътрешна рана и уязвимост, дълбоко отчуждение от собственото преживяване. Белег от страдание, липса или непосрещната потребност, останала в ума и тялото като страх, вцепенение и невъзможност преживяното да бъде свързано и осмислено. Преживяване, разтворено във фрагменти от паметта и чувствителността на въображението, което продължава да намира израз в чувствата и реакциите на тялото.
Чрез сетивата душата наподобява земята, чрез въображението – водата, чрез разума – въздуха, а чрез интелекта – огъня.
Проблем ли е стресът?
Стресът е естествена реакция на организма към изискванията на средата. Тя е насочена към възстановяване на нарушеното равновесие и приспособяване към променените условия. Когато стресът се преживява като позитивно предизвикателство, може да поддържа мотивацията и готовността за действие (еустрес). Когато ситуацията се възприема като заплаха или загуба, може да се превърне в дистрес и да се проявява в затруднения при изпълнението на социалните роли, потиснатост, безпокойство, изтощение, гняв, силна тъга или усещане, че нещо отвътре се е пропукало.
Съществува и една особена чувствителност към онова, което придава смисъл. Загубата на илюзиите, отегчението и самотата могат да подскажат необходимост от преосмисляне на отношението ни към света и другите и да се превърнат в подтик да преоткрием жизнената си сила и способността отново да пожелаем.